Човекът, създаден по образ и подобие на Бога (Быт. 1:26), е напълно способен да се свърже с Него. Той може да Го обича и да Го познава. Ние сме децата Му, и можем да плуване в божествените дълбини така че те остават отворени за човечеството, където нашата човешката природа прониква без да се завладява от нея, тъй като е необходимо само "да" на човека по своята воля — издигайки се над човешко желание, за да се съедини с Божествената Воля. Това не е утопия, а безкрайна и неизмерима божествена любов към децата Му.
Човекът притежава достойнство – да поддържа властта си над живите същества на земята, които живеят заедно с него. Достойнство като човеци, защото човек не е "нещо", а „някой.“ И това е осъзнаването, което трябва да съществува в всеки — свързване със Земята и с други човешки творения, всички повикани към спасение, така че могат да дадат отговор на вярата и любовта, които само всяка отделена личност може да изпълни. Няма човек, който може да даде отговор за другите.
Отнасяйки се до Августин, представям чувствата му: „Тези, които обичат Бога и подчиняват себе си на Неговото Слово, са разделени в две групи: тези, търсещи вечен мир, и тези, преследващи материалните и временни блага — предпочитайки самите се над Бога. Хотя те двете групи са смесени от началото на историята, принадлежат по някакъв начин към два различни народа или града: първите принадлежат на мистичната земя на Градът Божи (Йерусалим), докато вторите принадлежат на преходния, светски град (Вавилон). От самия началото те стоят срещу себе си — но чрез последен съд те ще бъдат окончателно разделени.“
В тази разделение между двете групи, и двете искат да имат правото на щастие. За това сме създали наш Бог – за да бъдеме щастливи и свети като Христос е свят, вземайки предвид че при Второто му Пришествие, Христос идва към Светата Си Църква. Но човекът, който се издига към святостта, трябва да действа като Божественото. Тук намираме милостта на Бога — която не е непрозрачна пред грешника когато показва не само желание, но и готовност да преодолее това което противи на растежът, тъй като малко са тези които доброволно се съгласили да бъдат пронизани от тази копие, което не просто изгаря или ранва, а магнетизира душата на човешкото творение с тази божествена жажда – нещо дарено само на няколко човешки тварове кои са вкусили Рая напред: Светиите. Човекът като част от Църквата трябва да бъде свят както Христос е Свят. Всеки човек е повикан да изпълнява и действа така че неговите действия и дела бъдат копие на тези на Христа — в подготовка за Второто Пришествие на Иисуса.
Ако човекът дава, и ако той предлага толкова много, ако не очисти своята воля, дарението не е така как Бог го желае. За това дори и когато иска да бъде орел и да се издигне на височини, ако крилата му съдържат следите от човешко желание — те няма да успеят да подигнат човечеството, и то остава на Земята гледайки себе си и оплаквайки.
Съвременният човек се движи като хората от минали поколения – плувайки в средата на течение, което омаловажава духа на човека, отклонява го от правилния път, където е открита вечната живот. Като и предишни генерации — има тези, които изобилстват във тъмнината прикрити като фенери, търсещи в мрака и не намират светлина, виждайки светлина там, гдето има тъмнина — громко се подигравайки на Божието Слово, провъзгласяващо че Бог не обяснява своето слово. Тези глупци с малък отсънк за любов към Бога съди и обвиняват божествената воля да продължи предупреждаването си на хората – които той обеща, че няма да ги остави сами.
Човечеството се движи между „уже“ и „още не”; едно „още не“, не от милост, но тази генерация ще срещне разкриването на очистваното небе, защото е осквернило своя Създател повече от други поколения.
В човешката слепота много казва: "Действаме добре, продължаваме да отричаме греха, защото не грешим. Смем свободни, спасени са тези, които действуват по своя воля, всичко което ни е простено, нямам страх, защото Христос е благодат и прощава всички..." – Само че тази благодат е справедливост за този който живее праведен живот, а грешникът ще се покае.
Небето в своята безкрайна милост ни разкрива своята правда, която тази генерация трябва да срещне. В това горящо, дълбоко желание Бог ни предупреждава когато се явява, за да може грешникът да превърне греха си във любов към неговия Господ и Бог, а Бог спасява душата им. Страх, ужас, безпомощност са чувства позволени на човешките създания като знаци на небето се обявяват преди непокорството на човечеството.
Небето разкрива своите знаци, докато човек отрича тези знаци. Страхът води до отричане на божествената всемогъщност над конечното човешко съществуване. Бог не се плаши но говори с истина която човек не познава защото живее повърхностно без да признава своя Създател, и това което не знае го страши.
Спаси душата… от какво?
Спаси душата от същият човешки его който сам по себе си не познава душата и я изгонва от божествената воля така че тя постоянно спъква във тъмнината.
Винаги или невъзможно, човек е създаден от Бог и потопен в ленивото желание за светски удобства, не се спешил защото може би Църквата не подчертава достатъчно това, а човешкото съществуване става комфортно в този леко духовен живот който вече не иска повече от него да отиде по-напред. Вярата е ослабнала; духът на човека предпочита нова технология и дори нови либерални идеологии които не изискват божествено действие или дела но се следват според волята на всеки един.
От една страна имаме полусърдечността на някои влиятелни фигури в Църквата, които не проповядват това, което се приближава, за да запазят верните. В контраст с свещеници, които проповядват истината за бъдещето, но са далечни от градските общности, за да не плашат верните. Но какво е със всичките тези души, които игнорират или отричат пророчествата на Богородицата, която, излюбвайки деца си, показва напред към мръсните и опитни пътища, по които човечеството върви, ако не се обърне? За това е необходимо да проповядваме Бога „в подходящо и неподходящо време“, както казва Павел.
Да спасим душата?
Богородицата неотдавна е настойчивее взискала за спасяването на душата. Трябва да разширим концепцията си за душата, ако искаме да я притежаваме.
Нека представим вселената… така че мислим за човешкото тяло: една вселена извън плътта, която виждаме на първи поглед, но какво е вътре? Какво се случва в човешкото тяло?
Вселената зависи от Бога; вселената на нашите тела, състояща се не само от плътта, която виждаме, не само от дихателните пътища или храносмилането или други системи, но и от духовно тяло. Ние сме тяло, душа и дух: триединство.
Толкова много говорим за душата. Защо е така, че толкова често говорим за грижата за душата? Защо това е така? Потому що душата ни е по-близка, защото е в нас. Ако кажа „душа“ на теб, какво мислиш ти, че е душата?
Душата ни покрива отвътре и се простира „навън“. Когато говоря за вътрешното, си представям нещо реално, което има живот, тежест, енергия, циркулирайки през нашите тела като кръв. Душата циркулира и защитава нашето духовно организъм, така че да станаме отражение на него в зависимост от какво се грижим за себе си и после към другите.
Може би сме добри или зли същества; душата е пред лицето на нещо много сложно, което ние сами установяваме: Доброто и Злото, Светлина и Тъмнина, и с нашето свободно волеизповедание избираме какво ще срещне нашата душа, която е Божия творба.
Душата е Божия творение, и тя е добра, защото всичко, създадено от Бога, е добро. Човекът е предизвикан от дявола чрез неговите зли страсти, света и плътта — помощници на злото — представени му като нещо добро.
Чрез приликата си с Бог душата притежава три качества: памет, разумение и воля. Поради това, че душата е свързана със тялото, тази памет и разумение са много важни неща, към които сме повикани: Интелигентността. Нашето спасение зависи от какво използваме нашия интеллект.
Така че ние сме повиквани да задаваме въпроси, за да четем, растем — да укрепим разума и следователно интелекта — и това ни отваря към каквото знаеме, към нещото, което не е било казано, но е истина.
Христос ни носи нова вест; любовта му постоянно се движи, водейки ни от знание към знание в новината на посланието, така че интелигентността и поведението ни ни води до тази страст за души – като отражение на Божественото.
Ако се огранича сам и доброволно си поставям рамки, както да съм в четири стени, разбирайки само онова, което ми е било казано досега, тогава ограничавам интелигентността си от гледане надхора на границите, които самият аз си поставил.
Същества като светиите трябвало да дойдат – и споменавам любимите ми сред тях: Света Тереза, Отец Пио, Франциск от Асизи, Катерина Е., Ана Мария Валторта, Св. Августин и много други – които чрез любовта и разума си знаели, че трябва да живеят различен вид живот, за да проникнат в този първи ниво и се издигнат над него, където Христос говори, а детето не зная кой е говорящият, казвайки: „Не го виждам, не го виждам и търся навсякъде, но не можа да го намеря.“
Те – светиите – само трябвало да се приближат повече до Бога и да бъдат готови Той да им покаже и да отстрани завесата, която носиха, и станали светци същества обзаведени с дарове на Светия Дух.
Всички имаме даровете на Светия Дух, но не искахме да поддържаме отвор в духовната интелигентност, който ни позволява да казваме „Да, да“, защото когато научим нещо ново, казваме "Не, не!" И Христос иска от нас да казваме „Да, Да!“
Чрез това човешко поведение душата расте и реакцията не трябва да е дали ми е по вкус или не – дали имам „християнски этикет“ или не. Поведението на всеки човек е неговата внутренна готовност да се отвори към тези нови неща, които Христос винаги искаше да донесе на своя народ. Може би дори ни изглежда противоречиво, но ако погледнаме съдържанието на думите на Христос, видим че Той искал да ни покаже по-нататък неща – нещата, които обикновено се учат.
Мама рече: "Където се моли Светия Розарий, Моите Легиони дойдат за благословение," и в колко домакинства насам се моли всъщност Розарият? Има такива, където не се моли дори поради „лека“ духовност. Те живеят социалност, а не духовност. Следователно, духовното трябва да бъде отделено от светското и ние трябва да научим да подчиниме на Христос, неговата воля и повикването на Нашата Майка.
Тези емоционални състояния въздействат върху душата: гняв, ярост, завист, отмъщение, остри думи – греховете потискат душата защото я задушавам с действията и реакциите си, предотвращавайки нейното дальнейше развитие, а вместо това предизвиквайки регрес.
Гняв, страх, тревога – всичко това е насочено срещу душата, защото чувствата ни се отразяват върху нея. Августин казва, че можем да разделим хората на две групи: тези, които обичат Бога и подчиняват себе си на Неговото слово търсейки вечен мир, и тези, които желаят материални неща и временни блага предпочитайки да се обожават вместо Бог. И ние сме смесени в тези групи. За това Словото казва: „пшеницата е събрана с плевели“ (Мт 13:24); но никой не иска плевели, и може би дори част от тях не желаят да бъдат плевел.
От началото на човешката история сме били смесени заедно и живеем в този сложен дебат опитайки да определим душата и духа вместо да се стремим да действаме по-различно — според Божия път.
Но да, трябва да знаем какво е душата, и сега разбираме, че тя не е измислена, а проявление на духовното ни тело което чувства, увеличава или намалява, има енергия – божествено вещество предоставящо подобност с Бога заемайки и пълнещ тела.
Така трябва да си спомним, че чувствата, желанията, реакциите се отразяват върху душата, а тези които живеят в съгласие с душите си според Божиите заповеди ще бъдат присъщи в мистичния град на Бога; докато тези който не подчиняват и водят душите си далече от разума са отдалечени от божествената духовна интелигентност — те ще отидат към вечен огън или Вавилон, както можем да го наречем.
Бъдем мъдри. Всичко ни е открито в Свещено Писание, или чрез частни или обществени откровения на Майката, като тези във Фатима.
Не ли някой е задължен да вярва в Откровенията? Да, но Словото казва: „Тествайте всичко; държете се за доброто.“ (1 Тес 5:20) Не хвърляйте Божии думи — моментите ще дойдат когато жаждата към тази дума става много силна и може би е твърде тихо.
Разбирането на всички създания се формира в мъдрец, а който отказва да отиде по-нататък, отказайки се да слуша Слово, води индивида да стои пред съкровище но презира да го открие из страх — и тогава когато иска да го открий, съкровището вече е плесенясло.
Дневните изпитания укрепват вярата ако вярата почива на правилно разбиране и дар от създание към Бог. В противен случай, създанието остава само едно създадено гледайки Бога като Непознат битие далече от него. Амин.