Двадесет и четири часа от Страстите на Господ Исус Христос

Дваесет и четири часа от Горчивата Страст на Нашия Господ Иисус Христос от Луиза Пикарета, Малката Дъщеря на Божията Воля

† Двадесет и четвърти час
От 4 до 5 ч. ПЛ †

Погребението на Исус. Битката дезолация на Мария

Подготовка преди всеки час

Мой Исусе! Първият, който те взема на коленете си след като ти слизат от кръста, е твоята скръбна майка. В нейните ръце почива главата ти, пронизана с трънье. Моя най-милостива Майко! Не считай за унижение да ме търпиш в своето общество. Направи възможно за мен, заедно с теб, да отдам последни почести на моя обичан Исус.

Да, това е истина, ти превъзхождаш мене в любов и нежност към мой Исус. Но ще се стремим да подражавам на теб така съвършено, колкото може, за да спечеля неговото удоволствие във всичко.

С ръцете ти и моите, извлечем тръните около неговата възхитителна глава. С твоето обожание, което предлагаш в най-дълбока смиреност и преданост, нека се съединят мине.

Небесна Майко, ти вече си подготвила да измиеш кръвта от тези очи със своите ръце, които някога са дали светлина на духа за целия свят, но сега са потемнили и угаснали. О Майко, заедно с теб искам да направя покаяние за всички грехове, които човечеството е извършило чрез страстта към очите.

Сладка Майко, виждам те как размишляваш над лицето на твоя мъченически Исус в сълзи и болка. Съединявай моята болка и моите сълзи с твоите. Заедно нека очистим неговото най-свещено лице от осквернение. Нека обожаваме това лице, пълно със божествена величие, което омагьосва небесата и земята, но сега няма знак за живот.

Нека обожаваме, Майко моя, неговото свещено, божествено уста, които са привличали толкова сърца към себе си със звуците на своите думи. Майко, притисни устните си към тези бледи и безкръвни усти на сина ти, които смъртта е затворила завинаги.

Майко, нека също целуваме тези творчески ръце, които са извършили толкова чудеса за нас, тези пробити ръце, които вече са студени и обзети от трупно окостенение. Нека затворим съдбата на всички души в тези свещени рани. Исус ще ги намеря пак при възкресението, и тъй като си ги затворила в неговите стигмати, нито една душа няма да се изгуби повече. Майко, нека обожаваме тези дълбоки стигмати във името на всички хора и за всички хора.

Небесна Майко, ти вече си подготвила да целунеш нозете на твоя беден Исус. Как са треперещи тези стигмати! Ноктите са откъсли части от месото и кожата, а тежестта на свещеното тяло ги е разширила. Нека заедно почитаме тези стигмати и обождаваме ги с най-голяма смиреност. Нека затворим всички стъпки на грешниците в тях, така че когато ходят да усещат Исус ходещ до тях, и така повече няма да смеят да го оскверняват.

Виждам, скръбна Майко, какво е твоят поглед на сърцето, пробито от копието. О, затвори ме и погреби в него. Ако пазиш така моето сърце и живота ми, тогава ще остана скрит в него за вечност. Дай ми своята любов, Майко, да обичам Иисуса; дай ми твоето сърце, за да можа да моля за всички хора, да страдам и да изкупя всяка оскръбление, нанесено на това сърце.

Не забравявай, Майко, че както Ти предаваш моего Иисуса в гроба, така и аз искам да бъда погребан с Него от Твоите ръце, за да възстанем едно време с Него и всичко Негово.

Сега също искам да ти платя, най-любима майко, данък на моята синска любов. Дълбоко съжалявам за Тебе. Ако беше възможно, бих обединил всяка сърцебит, всяко желание, всичко животно и го сложил пред Твоите крака като доказателство за участие в страданията Ти и любовта Ти. Чувствам състрадание към Тебе поради огромната болка, която претрпях когато видя Иисуса: мъртъв, коронован с трънови венци, разкъсан от ударите и ноктите; когато видя тези очи, които вече не гледат на Тебе, ушите, които вече не чуват гласа Ти, устата, които вече не говорят с Тебе, ръцете, които вече не благославят Тебе и краката, които вече не следват Тебе. Ако беше възможно, бих ти дал сърцето на Иисус Твоя, препълнено с любов. Бих го дал на Тебе, за да Ти покажа състраданието ми, както си заслужаваш, и за да утешавам в крайната горчивина на болката Ти.

"О, какво скъпи са душите пред мене! Костват ми живота на Сина Ми, който е също Бог. И аз, Неговата Майка и Съкрастителница на човечеството, оставям душата ви като наследство, о свети кръст."

Скръбна майко! Вече се подготвяш да направишь последното жертвоприношение и погребеш Божия си Син. Цялствено предана на волята на Небесата, Ти му даваш последния съпровод и го полагаш в гроба с ръцете си. Когато положи тялото в гроба, прощавай се с него и целувай го за последен път, преобладавана от болка, която иска да разкъса твоето сърце. Любовта и болката Ти приковват към безжизненото трупче, а двете са толкова големи, че искат да угасят пламъка на живота ти като този на сина ти.

Бедна майко! Как ще се справиш без сина си, който беше всичко за Тебе, животът Ти? Но така е съветът на вечната воля. Мора да бориш две непреодолими сили: любовта и божията воля. Любовта те държи към гроба и иска да предотврати разделянето, а божията воля е против това и изисква жертвата си. Плачеща майко! Какво да правиш? Колко съжалявам за Тебе. Ангели, дойдете и носите Я от мъртвите останки на Иисусовото тяло, замръзнали в смъртта, иначе и Тя ще премине.

Но, о чудо! Когато Ти, моята Майко, изглеждаш угасена с Иисуса, чувам гласът ти, треперещ от болка и прекъсан от въздишки, който казва:

"Мой възлюбен син! Остава ми още едно утешение, което е облекчило моята мъка: могах да изплача болката си над раните на Твоето най-свещено човечество, да ги поклонявам и целувам. Сега дори това утешение ми е отнето. Божията воля така е определила, и аз се подчинявам. Но знай, синче мое, че въпреки желанието си не можем да го сторим. Самата мисъл за разделяне от Теб изчерпва силите ми. Дихането на живота ми се изтънява. О, нека ме поглътнаш напълно в себе си и да абсорбирам Твоя живот, страданията Ти, деянията за искуплението и всичко, което си, в мен. Само обмен на живота между Теб и мене може да ми даде силата да принеса жертвата на разделянето от Теб."

Скорбяща майка! Вече накланяш главата си към главата на Исус, целуваш я и затваряш мислите си в мислите на Исус. Ох, как би искала да вздиша духа си в Него, за да може да даде живот за живот!

Скорбяща майка! Виждам Тебе целуващ изгасналите очи на Исус. Как страдаш, че вече не гледат към Теб! Ох, колко пъти тези божествени очи, когато са гледали към Теб, са Те преместили в радостите на райската градина и са възкресявали живота от смъртта!¹ Но сега, като повече не Ти дават поглед, мислиш, че трябва да умреш. Заглубваш очите си в Неговите и вземаш неговите очи, сълзите му и горчивата болка, която видът на толкова оскърбления, злоупотреби и презирение от тварите е предизвикал у Него. Майко пронизана с болка! Викам и викам Исус и казваш:

"Синче мое, можел ли да не ме слушаш, който дойдох бързо при най-малкия знак, който Ти дал? Викам Те в сълзи и не ме чуваш? Ох, любовта силно чувствана причинява по-голяма мъка от жесток тиран. Ти беше за мен повече от моя собствена живот. Как би могъл да оцелея тази болка? Така оставям слуха си в Твоите и искам за себе си това, което ушите Ти трябваше да чуят във страданията Ти."

Като говориш така, майко моя, болката, която чувстваш в сърцето ти е толкова голяма, че гласът ти те отказва и оставаш неподвижна. Моята бедна, бедна майка, как съжалявам за Теб! Какво жестоко умирание трябва да преживяваш повторно и повторно!

Скорбяща майка! Божията воля се изпълнява и те движеш. Но отново поглеждаш лицето на мъртвия и викам:

"Мой мил синче, как си осакатен! Aко любовта не Ми кажеше че Ти си Синът Мой, Животът Мой, Всичкото Мое, вече няма да Те разпозная. Твоята естествена красота е избледнела, твоите румени усукче са побледнили, светлинността и благодатта, които си лъхали от твоето прекрасно лице и омагьосвали всичките, които Те гледахме, се превърнали в бледност на смърт. Мил синче, как тежко Ти са биели! Какво ужасно дело си направили грешниците върху твоите свети членове! Каква майка, която е неразделима от Теб, ще иска да възстанови твоето предишно великолепие! Искам да погребя лицето си в Твоето и да приема твоето взамен, дори удърите по бузите, оскверненията, презрението и всичко, което е претрпял твойят най-свети лик. Синче, ако искаш да остане жива, тогава ми дай твоите страдания, в противен случай ще умра."

Болката ти, Майко, е така голяма, че застрашава да Те погълне. Тя Ти отнема думата. Си разтрошена, когато стоиш пред трупа на сина си. Какво съжаление изпитвам към теб! Вие, ангели небесни, дойдете и подигнете майката ми! Страданието й е безмерно, водите на скръб я затопляват, в действителност искаят да Я погребнат във вълните си, така че почти няма останало живост. Само божествената воля счупва тези вълни и Ти дава нова животност.

Отново целуваш устите на сина Си покойник, чувстваш горчината на жлъчката, от която са оцветени устата на Иисус, и плачещ си тръгваш:

"Синче, дай ми още една дума! Може ли да е че вече не чуя гласа Ти? Всичките думи, които си казал на мен при живота, бяхме стрели, които раняваха сърцето ми със страдание и любов. Но сега, когато виждам те мъртъв, тези стрелки започват да се движат и ме убиват отново и отново, като искат да кажат:

'Вече няма да чуеш сина си, няма да чуеш сладостния звук на гласа Му, мелодичността на Творческия Си Дух, който правише сърцето ти рай всяка път, когато го говори.

Сега раят ми е изгубен и няма останало освен горчината на страданието. О Синче! Искам да Ти дам езика си, за да оживея твоята, така че можеш да Ми кажеш какво си претрпял в своето пламенно жажда и през горчината на жлъчката; какви дела на искупление си предприел, кои молитви си изпълнил. Aко чуя гласа Ти във моите молитви и деяния за откупление, тогава болката ми ще бъде по-носима и твоята бедна майка ще може да живее през страданията ти."

Болна майко! Сега виждам, че си в спешка, защото хората около теб искат да затворат гроба. Отново вземаш ръцете на Иисус в своите, ги притискаш към сърцето си и правиш раните им и болката, която са претрпяли, свои собствени. После хвърляш поглед върху нозете на Иисус, разглеждаш жестоките рани, нанесени от клиновете, и правиш тези рани, да, самите нозе, своите собствено, така казвам, за да следваш грешниците с нозете на Иисус и ги измъкнеш от ада.

Тревожна майка! Сега виждам Тебе да се разделяш с пробитото Сърце на Исус. Тук Ти застануваш. Това е последният удар, който ще получи майчиното ти сърце. Докато иска да изскочи от гърдите си поради интензивността на любовта и болката, чувства нуждата да направи най-светото Сърце на Твоя Исус своето собствено и със него Неговата любов, която е пренебрегната от много хора, Неговите пламенни желания, към които човешкото неблагодарение не съответства, болката Му и проникването. Виждаш дълбокото и широко ранение в сърцето Му и притискаш устните си към кръвта, която извира от него. Като да е получила живот от Него, сега чувстваш сила във себе си за болната раздяла. След като обгръщаш Исуса още веднъж, позволяваш на голям камък да затвори гроба.

Но моля Тебе, майко ми, със сълзи, не позволи на Исус да бъде отстранен от нашите очи за един момент повече. Чакай докато се затворя в Исуса, за да вземя живота Му във себе си. Не можеш ли да живееш без Исус, Ти, Безгрешнатата, Светата, пълена с благодат, колко по-малко аз, слабостта, самото несчастието, бездна на греховност. О скръбна майко, не ме оставяй сама! Вземи ме със себе си, но първо изпразни ме от себе си, за да можа да пазя Исуса напълно във себе си, точно както Ти го взел в себе си. Вземи с мен Твоето служение като майка, което Исус ти посочи на кръста. Нека моята крайна бедност направи пробив в майчиното ти сърце. Затвори ме напълно в Исуса и затвори Исуса напълно във мене.

Затвори в ума ми мислите на Исус, за да не може друга мисъл да намери вход във мен. Заключи очите на Исус с моите, така че никога повече да не избягат от мой поглед; слуха Му със мойя, така че винаги да го слушам и изпълнявам най-светото Негово желание във всичко; лицето Му със моето, така че когато гледам лицето Му, обезобразено от любовта към мене, да има състрадание към Него и да правя задоволение; езика Му с мойя, така че да говоря, моля се и уча с езика на Исус. Затвори ръцете Му със моите, така че всяко движение, което правя, и всяка работа, която извършвам, да има живот от делата и движенията на Исус; нозете Му с моите, така че всеки стъпка, който направя, да донесе живот, сила и спасение за всички хора.

Държи също Сърцето Му в моето и направи ме да живея от Неговата любов, светите му желания и страданията Му. Вземи замръзналата дясна ръка на Твоя Исус, дай ми последното благословение с нея и само тогава позволявай тялото Му да бъде запечатано в гроба. Гробът е запечатан.

Започваш да си отиваш, но стоиш неподвижно, като петрифицирана, за да се разделиш с последен поглед. Майко ми, пробита от болка, със Тебе също казвам прощай на Исус. Плачещ, страдам с Тебе и Ти съпътствам в горката Твоя опустошеност. Искам да остане до Твоята страна, за да Ti предложа думи утеха и поглед на състрадание при всяко болно въздишване, което излиза от гърдите Ти. Искам да суша всички Твои сълзи, а когато виждам, че силата Ти те остави, ще Те държа в ръцете си.

Сега, с надчовешка сила, откъсваш се от гроба на Синът Си и се връщаш към Йерусалим по същия път, по който дошла. Но не е минало много време, когато си тръгнала няколко стъпки, че тичаш към кръста, върху който Исус страдал и умря толкова. Обгръщаш го, а когато виждаш, че все още е покърсен с кръв, цялата болка, която Исус претрпял на него, се възобновява в Твоето сърце. Защото не можеш повече да задържаш страданието си, извикваш със своята неизречима болка:

"О Кръст, защо си бил толкова безмилостен към Синът Ми? В нищо не го пощадихте, във всичко бяхте непоколебим. Не ми позволихте, болната Майка, да Му дам дори малко вода за пиене когато искаше, и само оцет и жълч били поднесени към Жадния му уста. О, сърцето ми, пронизано от болест, умира! Как бих обичала да превърна Сърцето си в освежаваща напитка за да намоча липсващите Му уста и утоля жаждата Му, но към моя скръб научих че бях отхвърлена. О жестокият, но свещен Кръст, ти си осветен, дори богопочитван с дотъка на Синът Ми! Преобрази тази жестокост с която го третираше в състрадание към бедните смъртници. Заради страданията които Синът Ми претрпя върху теб, моля за милост и сила за всички страдащи хора, така че никой да не се изгуби във кръста си и скърбите си.² О, какви драгоценни души са за Мене! Те Ми костваха живота на Синът Ми, Което е също Бог. И аз, Неговата Майка и Сопрестрадателница на човечеството, оставям душите ти като наследство, О свещен Кръст! Сега Те целувам преди да се разделим."

Бедна майко, колко съжаление имам към Тебе! На всяка стъпка срещаш нови страдания. Когато те растат безмерно, вълните им стават все по-горчиви, наводняват Тебе и потопяват Тебе в тях, и във всеки момент мислиш че трябва да умреш. Сега си стигнала мястото където срещнахте Иисус под тежкото бремя на кръста, изнеможен, капащ с кръв, със снапка тръни върху главата, които при удара в кръста се забивали все по-дълбоко и причинявали му мъки. Тук, на това място, очите на Иисус търсеха състраданието Ти като срещнаха Очите Ти. Но войниците Го изтласкаха напред да лишат Тебе и Него от тази утеха. Пуснаха Го да падне, и с всяко падане проливаше нова кръв. Все още виждаш, Майко, тези места намочени с кръв, и простирайки се до земята за да целунеш кървавената почва, чух Тебе казваща: “Моите ангели, дойдете и пазете тази кръв, така че нито една капка не бъде стъпкана под ногата и осквернена!”

Скорбна майко! Дай ми ръката си да Ти помогна да станеш на крака, и спомни за други болки които очакват Тебе. Където и да стъпваш с ногата си, има следи от кръв и напомняния за страданията на Иисус. Сега ускоряваш стъпките си и се затворя в Горната стая. Затварам се там също, защото моето ценакъл е Светото Срце на Иисус. В това сърце, където Ти живееш също, искам да стоя до Тебе в този час на най-голяма опустошеност, защото не можа да оставим Тебе сама в такава мъка.

Опустела майко! Аз съм също Твоето дете което не може да живее самото, което не иска да живее самото. Вземи ме в материнските си ръце, покажи се като майка, защото имам нужда от насочване, помощ и сила. Гледай моята бедност и пролей поне една сълза върху раните ми.³ Ако виждаш дори само разпръснатия ме, тогава притисни ме към материнското си сърце и повикай живота на Иисус обратно при мен.

Опустена Майко, колко дълбоко съжалявам за Тебе, защото болката Ти е неописуема! Исках да превърна цялото си същество в езици, в гласове, за да изразя симпатията си към Тебе. Но увы, моята съсъстрадание е без значение пред такава мъка. Така че викам ангелите, призовавам Пресвета Троица и ги моля да обградят Тебе с небесни хармонии, небесна радост и небесна красота, за да Ти покажат съсъстраданието си и да облекчат Твоята интензивна болка; така че те да носят в ръцете на Бога и превърнат всички Твои страдания в любов.

Опустена Майко, сега още една молба от името на всички хора и заради страданието, което си издръжала, особено във Вашето горчиво оставяне: Помогни ми в момента на смъртта ми, когато душата ми, бедна, самотна, напусната от всички и обременена с хиляда страхове и тревоги. Тогава дойди и въздай ми за дружеството, което често Ти съпътствам в живота си. Дойди на помощта ми в този час, стои до моята страна и прогонвай злия враг. Изми душата ми с Вашите сълзи, покрий ме с кръвта на Исус, облечи ме със заслугите Му, украси ме с болките Му и с всички Негови дела и страдания. Да бъдат изтрити всички мои грехове от силата на страданието на Христос и Вашите болки и да бъдем напълно простени. Когато тогава взем последния си дъх, обгърни ме в ръцете си, прими ме под защитната Твоя мантия, скрий ме от погледа на злия враг, носи ме полета към небесата и постави ме в ръцете на Исус. Съгласна ли сте с това, моята майко?

Моля Те да въздадеш дружеството, което Ти съпътствам днес, на всички умиращи. Покажи се като майка за тях, защото са в опасност и имат нужда от голяма помощ. О не отричай никому майчината си любов и грижа!

Една последна дума: Когато Те оставям, моля да ме обгърнеш в Светото Срце на Исус. Когато целувам Вашите майчински ръце, дай ми благословението си. Амен.

Марио с детето сладостно, На всички ние благославение дайте!

Размисли и Практики

от Св. Отец Аннибале Ди Франция

След смъртта си, Исус искал да бъде ранен с копие за любов към нас. А ние—да ли се позволяваме да бъдем ранявани във всичко от любовта на Исус; или вместо това да позволим себе си да бъдем ранявани от любовта към създанията, удоволствията и привързаността към самите нас? И студът, мрака и смъртните страдания, както вътрешни, така и външни, са ранени на душата от Господа. Ако не ги вземем от ръцете на Бога, ние се раняваме и нашите рани увеличават страстите, слабостите, самолюбието—in едно слово, всичко зло. От друга страна, ако ги приемаме като ранени от Исус, Той ще постави Любовта Си, Добродетелите Си и Подобието Си в тези рани, които ще ни направят достойни за Неговите целувки, нежности и всички ухищрения на Божествена любов. Тези ранени ще бъдат непрекъснати гласове, които ще го викат и ще го принуждават да пребивава с нас постоянно.

О мой Исусе, нека копието Ти е моя стража, която ме защитава от всяка рана на създанията.

Исус позволява да бъде свален от кръста в ръцете на Мама Си. А ние—да ли депонираме всичките си страхове, съмнения и тревоги в ръцете на майка ни? Исус почивал на коленето на Божествената си Майка. А да ли позволяваме на Исус да почини, отстранявайки нашите страхове и възбуждения?

¹ Когато Мария, преобладавана от болка, изглеждаше близо до смъртта, погледът на Неговия Син ѝ даде сила да живее още веднъж.

² Тази молба е оправдана, защото някои хора богохулстват Бога в кръста и страданията, отчаяват се и си вземат живота.

³ Рани на тялото и рани на душата, защото пустинникът е затворен в болницата си десетилетия и споделя страданията на Спасителя около шестдесет години.

Жертва и Благодарение