Двадесет и четири часа от Страстите на Господ Исус Христос

Дваесет и четири часа от Горчивата Страст на Нашия Господ Иисус Христос от Луиза Пикарета, Малката Дъщеря на Божията Воля

† Двадесет и трети час
От 3 до 4 ч. ПОП. †

Прободване на страната на Исус с копие. Слизането от кръста

Подготовка преди всеки час

Мой починал Спасител! Природа издаде възклик на болка при Твоето преминаване и оплакваше Твоята болезнена смърт, разпознавайки Тебе за своя Създател.¹ Ангелите се движат около Твоя кръст хиляди и хиляди, оплакващи Твоята смърт, покланяйки се на Тебе като на истиния Бог и придружават Тебе в Лимбото, където Ты блаженстваш те безбройни души, които са чакали пристигането Ти векове и хилядолетия.

Мой Исусе! Не можа да се откъсна от кръста, не си наситявам с целуването на Твоите свети рани, които ми казват със силно красноречие колко ме обичаше. Когато видя мъченическия Ти труп, ранните толкова дълбоки, че костите са оголени, о, тогава си мисля да умра. Искам да измият раните Ти със сълзите ми, искам да Те обича така дълбоко, че любовта ми ще ги залечи и възстанови Твоята човешката красота, която е станала напълно неразпознаваема, до нейната естествена красота. Искам да даря кръвта си, за да попълня тъй изтощените Ти вени и да Те повикам обратно към живот.

Мой Исусе, какво не може любовта! Любовта е живот. Искам да ти дадам живот с моята любов. Но ако моята не е достатъчна, тогава ми дай Твоята любов, с която можа да направя всичко. Сигурно ще могу да дадем живот на най-светата Ти човешката природа.

Мой сладък Исусе! Дори след смъртта си искаше да ми покаже, дори докаже, че ме обича и е подготвил място за убежище в Твоето Сърце. Дошъл войникът, който, послушен на по-висша сила, искаше да се уверя в Твоята смърт. Отвори страната Ти с копие, нанесе дълбока рана и прободе сръцето Ти. Ти, моето обичано, излива последните капки кръв и вода, които все още съдържа любовното Ти сърце. Ох, какво не казва тази рана, която е отворена от любовта! Дори ако устата Тя се замълчи, сръцето Ти продължава да говори, и то ми каза:

"Моето дете, след като отхвърлих всичко, исках да отворя място за убежище в Сърцето си за всички души чрез това копие. Това открито сърце ще вика на всички без престан: 'Дойдете при Мене, ако желаете да бъдете спасени.' В това Сърце ще намерите святост и станат свети, в него утеха в скръбта, сила в слабостта, мир в съмнението и дружество в изоставянето. Души, които жадуват любов към Мене, ако действительно искате да Ме обичате, тогава дойдете и настанете в това Сърце Мое. Тук ще намерите истинска любов към Мене, пламъци, които ще Ви запалят и изгорят напълно.' Всичко има своя център в това сърце. Тук са Моите тайнства, тук е Моята Църква, тук е пулса на нейния живот и живота на всички души.' В това Сърце чувствувам също оскверняването на Моята Църква, атаките на неяните врагове, стрелите, които я поразяват, страданията на децата Ми, които са потъпкани под нога. Да, няма обида, която това Сърце Мое да не чувства. Зато, моето дете, нека твоят живот бъде в това Сърце Мое, защитавай Ме, задоволявай Мене и води Меня до тях."

Моя любов! Ако копие е ранило Твоето Сърце за мен, тогава мола се и Ти да раниш моето сърце, моите склонности, желанията ми и цялото ми съществуване със своите ръце. Нека няма нищо в мене, което не бъде ранено от любовта Твоя. Обединявам това, което страдам, с гигантските страдания на нашата скъпа Майка Мария, която, когато видя Твоето Сърце пробито, беше близо до смърт от болка и любов.

Мои Исусе, в това пронизано сърце ще намеря живота си. Всичко, което ми е нужно да можа да работя, ще взем от това сърце. Тогава мислите ми вече няма да са жизненоспособни сами по себе си, и дори ако дойдат, ще ги направя своите. Моята самоволя също няма да бъде жизненоспособна, и дори ако се пробуди, ще се дръзна към Твоята. Моята самолюбов ще умре. Ако оживее, ще взем любовта Ти. Исусе, цялото Твое съществуване е моето съществуване. Това е волята Ти и това е волята ми.

Слизане от кръста

Мои Исусе, който умря във смърт! Виждам, че учениците се спешат да Те слязат от кръста. Йосиф Ариматейски и Никодим, които са били в криене до този момент, искат да Ти дадат почестно погребение, пълен със смелост и без страх от човека. За това вземат чук и клещи, за да изпълнят светото, но толкова печално задължение да Те развържат от кръста, докато Твоята Майка, пробита от болка, простира ръцете си, за да Ти приеме в коленете си.

Мои Исусе! Докато Те развръщат от кръста, и аз искам да помогна на учениците Твои и да държа светото Твое тяло. С Твоята свята Майка ще Ти се поклонявам, покажа ти нежността на любовта ми и после ще се заключа в сърцето Ти, никога повече да не го напускам.

Размисли и практики

от св. о. Анибале Ди Франчия

След смъртта Си, Исус иска да бъде ранен с копие за любов към нас. А ние—да ли се позволяваме да бъдем ранени във всичко от Любовта на Исус; или по-скоро да бъдем ранени от любовта към създанията, от удоволствия и привързаност към себе си? Топлина, мрак и смъртфикации, както вътрешни, така и външни, са рани, които Господ прави на душата. Ако не ги вземем от ръцете на Бога, ние сами се раняваме, а нашите рани увеличават страстите, слабостите, самолюбието—in едно слово, всяка зло.

О мой Исусе, нека твоето копие бъде моя защита, която ме пази от всяка рана на създанията.

Исус позволява да го свалят от кръста в ръцете на Мама Си. А ние—да ли депонираме всичките си страхове, съмнения и тревоги в ръцете на нашата Мама? Исус почивал на коленете на Божествената си Майка. А да ли позволяваме на Исус да почива, отстранявайки нашите страхове и възбуждения?

Всички: Моя Мама, с майчинските Си ръце премахни от моето срце всичко, което може да предотврати Исус да почива в мен.

¹ Земята се потресла, скалите пукнали, гробовете се отворили, мъртвите възкреснили и завесата на храма се разкъса.

Жертва и Благодарение