Двадесет и четири часа от Страстите на Господ Исус Христос

Дваесет и четири часа от Горчивата Страст на Нашия Господ Иисус Христос от Луиза Пикарета, Малката Дъщеря на Божията Воля

† Втори час
От 6 до 7 Ч. †

Исус се отделя от Майка Си и отива към Горната стая

Подготовка преди всеки час

О, мил Исусе! Като съм споделял в болката на Твоето разделяне и болката на страдащата Майка Ти, виждам, че избираш да отидеш там, където те повиква волята на Отца. Но Синът и Майката са обединени от любовта, която ги прави неразделими. Така, мил Исусе, оставяш Себе Си в сърцето на майка Ти, а Твоята добросръдна майка остава себе си в Теб.

Благославяйки се взаимно, Ти, Исусе, обгръщаш Майката за последен път, въдъхваш й крепост в горчивата мъка, която я очаква, даваш и последния прощалник и си тръгваш. Но Твоето бледо лице, Твоите треперещи усни, гласът Ти преобилно пълен с болка, като че ли искаш да избухнеш в сълзи при прощаването, ми казва колко обичаш майката си и как много страдаш защото трябва да я оставиш. Но за да изпълниш волята на Отца, се подчинявате, обединени в любовта, към тази върховна воля. Така правите поправки за тези, които не гледат на волята на Бога поради прекомерната привързаност към роднините и пријателите или понеже не могат да победит законовите и светите чувства когато трябва. Те така не съответствят на степента на святост, до която ги повиква Бог. Исусе, колка болка ти причиняват тези души, които отхвърлят Твоята любов от сърцата си за да се доволстват с любовта към тварните!

Мила ми! Докато аз съм в опрощение със Теб, позволи ми да остана при Майката Ти, утешавайки и поддържайки я когато си тръгваш. След това обаче ще заспея стъпките си, за да се догоня с Тебе отново. Но на голяма моята скръб трябва да виждам, че майка ми трепере от страх. Болката й при разделянето е така велика, че гласът и умрява на устните ѝ и не може да произнесе думи; почти изпада в безсъзнание и казва думите с преизобилие на любов: “Синче мое, благославя те!” Какво болно разделяне, горчиво като смъртта! Опустена Кралица на скръбите! Позволи ми да ти подпомогна, изтрий сълзите и споделям в Твоята горчива мъка.

Майко моя! Не ще те оставим сама. Ох, вземе ме с Тебе. Научи ме в този болен час как да защитавам и утешавам Исуса, както да опрощавам, и дали трябва да сложа живота си за неговата защита. Щя остана спокойна под Твоето защитено покривало. Но при един поглед от Тебе ще полетя към Исус, носяйки Твоята любов, Твоите чувства, Твоята нежност, обединени с моите, в раните Му, във всяка капка кръвта Му, във всяко страдание и във всеки позор. Нежната любов на майката и дъщерята, която вижда в всяко страдание, ще умиротвори болката му. Тогава ще се скрия под Твоето защитено покривало отново и да ти донеса нежността на неговата любов за да успокои сърцето Ти преобилно пълено със страдания. Майко моя, сърцето ми бие силно, искам да отида при Исус. Като целувам Твоите майчински ръце, благослав ме както си благославила Исуса и позволи ми да отида при Него.

Мой сладък Исусе! Любовта ми показва пътя, по който ти отиваш. Дотъквам се до Тебе, докато ходиш по улиците на Йерусалим със своите възлюбени ученици. Гледам Тебе и виждам, че си все още блед, чувам Твоя мек глас. Но звучи така тъжно, че пронизва сърцата на Твоите ученици и те са изключително разтревожени. "Това е последният път," казваш Ти, "който ще хода по този път с вас. Утринта ще ме влачат по него, свързан, със хиляда оскърбления." Сочейки към местата, където ще бъдете малтретирани и най-жестоко мъчени, продължаваш: "Слънцето на моя живот залеза като слънцето в небето; утре в този час няма да съм повече. Но както слънцето изгрева, така и аз ще възкресна на третия ден." При това заявление апостолите стават още по-тъжни и замълчават. Не знаят какво да отговорят. Но Ти, мой Исусе, добавяш: "Мъжество, не се огорчайте! Не ще ви оставя, но ще бъда с вас винаги. Само е необходимо аз да умра за спасението на душите ви." Когато говориш така, мой Исусе, Ти си дълбоко развълнуван. С треперещ глас продължаваш да учиш своите ученици. Преди да се затвориш в ценакъла (Горната стая), още веднъж съзерцаваш залезлото слънце. Твойят живот също приключва. -

Ти предлагаш всичките си стъпки на тези, които са във вечерта на живота им и даруваш им благодат да отидат у дома в Тебе. Ти също изкупваш за тези, които, въпреки тъгите и разочарованията от живота, упорно отказават да се предадат на Тебе. Тогава ще позволиш още веднъж погледа си да се движи около Йерусалим, мястото на чудесата Ти и мястото на благоволението Ти. Но Йерусалим вече подготвя кръста за Тебе като награда за цялата добрина Ти, острие ноктите, за да изпълни убийството на Бога. Трепереш, сърцето ти иска да се сломи. Тъгуваш за падението на града. По този начин правишь поправка за толкова души посветени на Тебе, които си избрал със велико внимание, за да създадете чудеса от любовта Ти от тях, но са неблагодарни достатъчно, че не реагират на любовта ти и взамен ти дават най-голямата горчивина.

Искам да изкупя с Тебе, така облекчавайки мъката на Твоето сърце. Сама виждам, че чувстваш ужас при вида на Йерусалим. Отвръщаш погледа си, за да влезеш в Горната стая.

Моят любовен! Притисни ме към Твоето сърце, така че горчивината му да стане моята и аз да я принеса на Отца заедно с Тебе. Но поглеждаш душата ми със състрадателен поглед, изливаш любовта си в нея и ми даваш благословението Ти.

Размисли и Практики

от св. о. Аннибале Ди Франция

Исус бързо напуска Майка си, въпреки че най-неженото му сърце преживява шок.

Сме готови да жертваме и най-законовите и свещените привързаности, за да изпълним Божията воля? (Нека се изпитаме особено във случаите на отделяне от чувството за Божествено присъствие или от чувствена богослужение).

Исус не направи последните си стъпки напразно. В тях Той прослави Отца и помоли за спасението на душите. Трябва да поставяме в своите стъпки същите намерения, които Исус поставил – тоест, да се жертваме за славата на Отца и за доброто на душите. Трябва също така да си представяваме, че поставям нашите стъпки в тези на Иисус Христос; и както Иисус Христос не ги направи напразно, но включи във своите стъпки всички от създанията, поправяйки за всички техните грешки, даващ славата, която е дължима на Отца, и Живот на всички грешки на създанията, така че те могат да ходят по пътя на доброто – така трябваме да го правим също, поставяйки нашите стъпки в тези на Иисус Христос с Неговите намерения.

Ходим ли по улицата скромно и съставено, за да бъдем пример за другите? Както страдалният Исус ходил, Той говори на апостолите от време на време, разговаряйки им за Неговата предстояща Страда. Что казваме в своите разговори? Когато се появи възможността, правим ли Страстта на Божествения Спасител обектът на нашите разговори?

Виждайки апостолите тъжни и отчаяни, Любящият Исус се опитва да ги утеши. Ставяме ли в своите разговори намерението да облекчим Иисуса Христос? Опитваме ли се да ги правим по Волята на Бога, вдъхвайки в другите Духа на Иисус Христос? Исус отива към ценакъл. Трябва да включваме своите мисли, увлечения, сърцебиения, молитви, действия, храна и работа в Сърцето на Иисуса Христос при действуването; и така правийки, нашите действия ще придобият Божественото отношение. Обаче, тъй като е трудно да се поддържа това Божествено отношение винаги, защото е трудно душата непрекъснато да слива своите дела в Него, душата може да компенсира с отношението на добрата си воля, и Исус ще бъде много доволен. Той ще стане бдителният Стражар на всяка мисъл, на всяко слово и на всеки сърцебий на тя; той ще ги поставя като кортеж вътре и вън от Себе Си, гледайки ги с голяма Любов, като плодот на добрата воля на създанието. Тогава когато душата, сливайки се в Него, прави своите непосредствени дела с Исус, Добрият Исус ще почувства така привлечен към тази душа, че ще направи това, което тя прави заедно с нея, превръщайки работата на създанието в Божествена Работа. Всичко това е резултат от Благостта на Бога, която взема всичко предвид и награждава всичко, дори най-малко действие по Волята на Бога, така че създанието да не бъде лишено нищо.

О моя Живот и моето Все, нека стъпките Ви направят мините, а когато тъпам земята, нека мислите са в Небесата!

Жертва и Благодарност