Двадесет и четири часа от Страстите на Господ Исус Христос

Дваесет и четири часа от Горчивата Страст на Нашия Господ Иисус Христос от Луиза Пикарета, Малката Дъщеря на Божията Воля

† Шестнадесети час
От 8 до 9 Ч †

Исус се върнал при Пилат, поставен след Бараба и бичуван

Подготовка преди всеки час

Мой мъчен Исусе! Моят беден сърце Те следва в желание и страдание. Тъй като виждам Те облечен като луд, докато зная, че Ти, безкрайната Мъдрост, даваш разум на всички духовни същества, искам да стане луда от болка и да пита: "Какво, Исусе луд? Исусе престъпник? Мой Исусе, чиято Светост няма равна?"

Вече стоиш пред Пилат отново. Виждайки Те в такова лошо състояние, облечен като луд и все пак не осъден от Ирод, римският управител става още по-горчив към евреите. Отново и отново се убеждава в Твоята неповинност и не иска да Те осъди изобщо. Но защото иска да удовлетвори евреите някак, да уталожи тяхната омраза, гняв, жажда за отмъщение и да утоли тяхната пламенна жажда за Твоята кръв, поставя Те до Бараба с думите: “Кой от двамата искате да освободя?”

Но евреите викат: “Не този, а Бараба!” И Пилат: “Тогава какво да направя с Исуса, наречен Христос?” Тогава всички викат, “Да бъде разпнат!”

О чудовище на човешка неблагодарност! Народ, оросен от Тебе с толкова благодеяния, сега Те поставят след голям престъпник и Те осъждат на кръст. Пилат, не знаяйки как да ги умиротвори, Те осъжда на бичуване.

Мой Исусе, Ти си дори поставен след престъпник. Моят сърце иска да се сломи, когато виждам, че мислиш само за това да дадеш живот на всички, докато евреите мислят само как да Те убият. Ми слага, че казваш:

"Свети Отече! Виж Синът Ти облечен като луд, закупувайки лудавицата на толкова хора, когато падат в грех. Нека тази бяла риза на подигравката послужи като извинение за душите, които носят одеждата на вината. Виж, Отече, омразата, гнява, жаждата за отмъщение, която те хранят към Тебе ги кара да изгубят светлината на разума и да жадуват кръвта Ми. Но аз ще закупуя всяка омраза, всяко желание за отмъщение, всички гнев и убийства, молейки се за светлина на разум и вяра за всички."

Гледай ме, Тате! Може ли да има по-голямо оскърбление от това, което е било възложено на Мене? Те са Ме поставени след известен престъпник и аз искам да поправя всички несправедливи отказа. Ох, из цялия свят хората обичат да задържат другите! Тук ние сме задържани за малка печалба, там за почетна позиция, за тщеславие, за удоволствия, достойнства, пирове, даже за грях. Светът единодушно предпочита тривиалностите пред нас, но аз съм готов да се поставя след Барабас, за да изкупва задържанията на хората."

Ох, колко често души, които якобы обичат Иисуса, го задържат! Нека винаги му показваме тази чиста и силна любов, която ни кара да следвам Иисус във всичко и в всички, дори кръвта и живота.

Мой Иисусе! Искам да умра от болка и страдание, когато виждам твоята велика любов сред толкова много страдания и твойя героизъм пред толкова много оскърбления. Твоите думи и дела за изкупление са толкова множество стрели, които раняват моето бедно сърце. В сръцето си повторявам твоите молитви и удовлетворения. Нито за момент няма да се отдалеча от Тебе, в противен случай ще пропуска много неща, които правиш.

Какво виждам сега? Ах, войниците те водят към стълб, за да ти бичат. Мой скъпи, следвам те. Но погледни ме с любовен поглед и ми дай силата да бъда присъщ при тази мъчителна тортура.

Бичуването

Мой най-невин Иисусе! Сега стоиш пред стълба. Безчовечните войници ти свалят веригите, за да те свържат. Недоволни от това, те също те разголяват, така че могат да мъчат твоето най-свето тяло по най-жесток начин. Място и живот мой, чувствам се близо до изсвитване от болка, когато виждам как си без облекло. Треперят ти от глава до пети, твоето най-свето лице е покрито с девствена стъдливост. Твоята стъд и умор са толкова големи, че си близо да паднеш на земята, защото не можеш повече да стоиш на краката си. Само войниците, които те държат, не за да ти помогнат, а за да те свържат със стълба, няма да те пуснат да паднаш.

Сега хващат въжета и вързват ръцете ти толкова твърдо, че веднага се надуват и кръв изтича от пръстите ти. За да дадат свобода на своята жестокост, приспешниците те свързват със стълба толкова твърдо, че не можеш да направиш най-малко движение.

Мой Иисусе, Ти който облече всички създания, слънцето с светлина, небето със звезди, растенията с листа, птиците с пера, Ти, без облекло? Каква дръзност! И мой мил Иисус говори с душевния си поглед:

"Мълчи, Мое дете! Бях необходимо да бъда разголен, за да изкупява тези, които без каквото и да е чувство на стъд или наказание свалят облеклото на невинността, добродетелта и благодатята и с него всичко добро. Те се обвиват в покривала на стъда и живеят като диви зверове. С моята девствена румянка изкупвам толкова много безобразия, фриволни женствени увлечения и срамни похотливости. Затоа пази в ум си каквото правя, моли се и изкупувай със Мене."

Моя Исусе! Твоята любов е от едно прекомерно до другото. Виждам, че екзекуторите взимат въжета и Те бият безмилостно. Цял Твой тяло се чернее и синее. Кръв веднага започва да тече от Твоето най-свещено тяло като потокове. В своята жестокост и ярост, войниците разкъсват Твоето невинно тяло на парчета. Но това все още не е достатъчно, други заема мястото им. С железни вериги с куки в края си, продължават мъчителната тортура. Дори след първите удари раните се разширяват, месото виси на парчета, костите остават голи, кръвта тече така че около колоната за бичуване се образува локва от кръв.

Моя Исусе, оголен и бичован по любов към мен! Докато Ти преживяваш града на удари, обгръщам Твоите крака да споделя страданията Ви и да бъда оцветен от Твоята драгоценна кръв. Моя Исусе, чувам Тезите си вздишки, които враговете Ти не чуват защото силата на ударите ги заглушава. В тези вздишки Ти говориш:

"Всички вие, които ме обичате, дойдете и научете се героизма на истинската любов! Дойдете и заложете с Моята Кръв жаждата на страстите Ви, жаждата на амбициозните и безумни стремежи, жаждата за похотливи удоволствия. В тази кръв моя ще намерят лекарство от всичките си болести. Сега гледайте ме, Татко, тежко бит до смърт под града на бичуващи удари. Само това не е достатъчно за мен."

Искам да има множество рани по Тялото ми, за да подготовя достатък жилища в Небето за цялата човешката природа¹, така че те да намерят спасението си във мен и така че аз да ги пусна да влезнат в небесата на Божеството. Моя Татко, нека всяка бичуване изкупва пред Теб всеки вид грех. В мерата, в която ударите ме поражават, те ще освободят тези, които ги получават от вината си. Нека и ударът да поразява сърцата на хората, им казва за Моята любов и напоследък ги принуждава да се предадат на мен."

Докато говориш така, моя Исусе, Твоята любов е достигнала най-високото ниво. Но екзекуторите, в своето слепота, не разпознават тази любов. Вместо да бъдат подвигнати на състрадание, дяволска ярост расте в тях и ги кара да Те бият още по-жестоко. Моя бичуван Исусе, Твоята любов ме изтощава и почти ме прави луд. Все още не е исчерпана. Но екзекуторите са изтощени и вече не могат да продължат в своето ужасно мъчение. Те прерязват веригите и Ти падаш като мъртъв във собствената си кръв.

Виждаш как е разкъсано Твоето тяло. Смъртоносна болка те поражава при мисълта за толкова изгубени души. Страдаш твърде много, лежайки в кръвта си, да издишаш. О Исусе, нека Те обгръща с ръцете си, за да се освежи малко с любовта ми. Целувам всички Твои рани и затварям всички души във теб. Нито една душа никога повече не ще бъде изгубена. Сега ме благослови.

Размисли и Практики

от Св. Отец Аннибале ди Франция

От 8 до 9 Исус е разголен и подложен на жестоко бичуване. А ние—разголихме ли се от всичко? Исус е прикован към стълба. Да ли позволяваме любовта да ни свърже? Исус е прикован към стълба, докато ние добавяме своите въжета с нашите грехове и привързаности, а понякога дори със нещо нейтрално или добро по себе си, без да се удовлетворим от въжетата, с които Юдеите го свързаха. В същото време, с милосърдно поглед Исус ни повиква да го развържем. Не виждаме ли в този поглед и укор за нас, тъй като и ние придохнахме към неговото връзване? За да облекчим мъченическия Исус, трябва първо да отстраним нашите вериги, за да можем да стигнем до развързването на веригите на другите създания. Много пъти тези малки нини вериги не са друго освен малки привързаности към своята воля, към своето самолюбие, което е мало мъчно; към своите маленци, които, образувайки плит, болно свързват Любящия Исус.

Понякога, заловен от любовта към нашата бедна душа, самият Исус иска да ни премахне тези вериги, така че не повторяваме неговото болно връзване. Ах, когато се оплакваме, че не желаем да бъдем свързани само с Исус, го принуждаваме, тъжен, да отстъпва от нас.

Докато страда, нашът мъчен Исус поправя всички грехове срещу скромността. А ние—чисти ли сме в мислите си, във взора си, в думите си, в привързаностите си, така че да не добавим повече удари върху това неповинно Тяло? Винаги свързани с Исус, за да бъдем готови да го защитаваме, когато създанията го удрят със своите престъпления?

Мой прикован Исусе, нека твоите вериги станат мои, така че винаги да те чувствам в мен и ти винаги да ме чувстваш във себе си.

¹ Исус иска да приеме всички хора в човечеството Си на земята, за да станат достойни да бъдат приети в божественото му в небесата един ден.

Жертва и Благодарение