Двадесет и четири часа от Страстите на Господ Исус Христос

Дваесет и четири часа от Горчивата Страст на Нашия Господ Иисус Христос от Луиза Пикарета, Малката Дъщеря на Божията Воля

† Единадесети час
От 3 до 4 Ч †

Исус пред съда на Каяфа, лъжливо обвинен и осъден на смърт

Подготовка преди всеки час

Мъчен и оставен Исусе! Слабата природа иска своите права. Но дори сънът често е прекъсван от избухванията на любовта и болката в Твоето божествено сърце.¹ Между съня и буденото чувствам ударите, които Тебе дават враговете Ти. Моя Исусе, Ти си оставен от всички. Няма ли някой да поеме защитата Ви? Жертвувам живота си, за да Ti предложа поддръжка, когато те Тя изтласкват напред-назад. Сега чувам оглушителен шум на хора, които се събират заедно, ругвайки и клеветят. Мое скъпе, занеми защо всички са против Тебе? Какво си направил, че те искат да Ти разкъсат като вълци? Кръвта ми замръзва във вените, когато виждам какви планове имат враговете Ти. Треперя и съжалявам, защото не зная как да Те защитя.

Чуде си ми се, че искаш да кажеш на мен: "Моето дете, още не съвърших всичко. Героична любов прави всяка жертва. Любовта е безценна, ние сме само в началото. Ти си в моето сърце. Внимавай на всичко, обичай ме, мълчи и учи се. Кръвта ти, застинала от състрадание, ми я предлагай да освежи кръвта ми, която гори като огън. Един с мен ще станеш силен и запален с любов, за да участваш в страданията ми. Това ще бъде най-добрата защита, която можеш да направиш за мене. Бъди верен и помни всичко."

Моя сладка любов! Враговете Ти стават все по-насилствени. Чувам звякането на веригите, с които Те са свързали толкова твърдо. Свежа кръв тече от запътите Ви, маркирайки пътя Ви.

Сега стигнах до Каяфа. Стоиш там пълн със сладост, скромност и смирение. Твоята сладост и търпение внушават уважение даже на враговете Ти. Но Каяфа, който е ядосан, изглежда иска да Те разкъса на парчета. Какъв контраст между невинността и греха!

Мое скъпе, представаш пред Каяфа като най-виновният за осъждане. Той вече пита свидетелите за престъпленията Ти. Би било по-добре да разпитва любовта Ви. Един Те обвинява в едно, друг във друго. Но те говорят нелепости и се противоречат на себе си. Докато правят своите обвинения, войниците Тя влачеат за косата, ударят Тебе по лицето толкова жестоко, че ехо от това звучи в съда, обиждат Тебе, дават ударците² и Ти страдаш мълчаливо. Когато погледна към враговете си, светлината на очите ти прониква в сърцата им, и тъй като не могат да устоят на този поглед, те пускат Тебе.

Сега други заемат мястото им да се подиграват с теб. Сърцето ти бие толкова силно, че чувстваш как иска да избухне от болката. Обаче Ти носиш цялото зверство на враговете си със любов; в действителност, чакаш го и го принасяш за спасението ни. Така сърцето ти, с неколебимата си спокойствие, изкупва клевети, омраза, лъжливи свидетелства и всичко зло, което е намерено да се наложи върху неповинните; то също така изкупува за тези, които обиждат, подбуждани от горните им, и за оскърбленията на душите посветени на Тебе.

Когато изпълнявам същите действия на възмездие с теб, забелязвам как нова болка скръбясва твоето нежно сърце – болка такава, която никога преди това не си изпитвал. Кажи ми, моя Иисусе, защо тази болка? Да споделя всичко, което те тревожи. И Иисус казва:

"Моето дете, искаш ли да знаеш? Чувам гласа на Петър, който казва, че не ме познава. Кълне се, кълне лъжливо и отрече от мене. Какво, Петре, не ме познаваш ли? Не си спомняш колко добро ти съм направил? Докато другите ме оставят да умра от външна болка, ти ме оставяш да умра от душевна болка. Какво лошо поступих, първоначално следвайки те отдалеч и после излагайки се на опасността да паднеш!"

Моят отричан добър! Как бързо оскърбленията идват от тези, които са най-близки до Тебе! Искам всеки бит на моето сърце да се слие със твоето, за да омекча болката, която преживяваш. Този бит на моето сърце кълне верност и любов към Тебе и повтаря хиляда и още веднъж с клетва, че те познава. Но твоето сърце все още не се успокоява и ти търси Петър. При твоя любящ поглед, оцветен от сълзи на болка за неговото отричане, Петър влиза в себе си и излезе плачещ. Веднъж когато знаеш, че е в безопасност, успокояваш се и изкупваш оскърбленията на душите посветени на Тебе, особено тези, които доброволно се изложват на възможности за грех и падат мизерно при това.

Враговете ти продължават с обвиненията си. Кайафа, видяйки че никой не отговаря на тяхните обвинения, вика: “Моля те живият Бог да ми кажеш дали си Христосът, Синът на живия Бог!” И Ти, моята любов, който винаги има думата на истината върху устните ти, приемаш величествената и достойнствата поза. С ясен, но мек глас, така че всички да бъдат засегнати, даже злите духовни падат в вечната бездна, отговаряш: "Ти си казал. От сега нататък ще видите Синът Човешкия седящ десно от Силата Божията и идвайки по облаците на небето да съди всички народите на света." - При тези думи има дълбоко мълчание, всеки трепери от ужас. След няколко момента обаче Кайафа си възстановява самоконтролата. По-разгневен от диво животно, извиква: "Защо още ни трябва свидетели? Блазфемерил е Бога. Виновен е за смърт”. За да подчертая своите богоборчески думи, разкъсва ризата си с такава сила, че всички викат: “Виновен е за смърт, виновен е за смърт!”

Грубите войници отново се приближават до Исус. Един от тях го ударява с юмрук, друг му дава по бузите. Други плюят в лицето Му и го блъскат. Те ви карат, мой Исусе, да страдаш такава мъка, че земята трепери и небесата се разклащат. Моя любов и живот, как те тормозват! Сърцето ми е разбито от болка. Позволи ми, Исусе, да изляза от Твоето сърце и да страдам тези обиди вместо Теб. Ох, ако беше възможно за мен, бих искал да Ти върна свободата от ръцете на враговете Ти. Но Ти не желаеш това. Това е както спасението на човечеството изисква и аз съм принуден да се подчиня. Така ще останя затворен в Твоето сърце. Виждам, че Кайафа си тръгва и Те оставя в ръцете на приспешниците. Но аз Ти обожавам и Ти ме благославяваш. Дадеш душата ми също целувката на мистериозната любов. Останям във огнената пещ на Твоето божествено Сърце, за да си почина малко, с главата си наклонена към Твоето Сърце.

Размисли и практики

от св. о. Аннибале Ди Франция

Исус, представен пред Кайафа, е несправедливо обвинен и подложен на неизслушани мъчения. Питан, Той винаги казва истината.

A ние—когато Господ позволява да бъдем клеветени и несправедливо обвинявани, търсим ли само Бога, Който знае за нашата неповинност; или пак молим почит и чест от създанията? Дава ли винаги истината из устата ни? Смем ли да се въздържаме от всяка хитрост и лъжа? Търпим ли с търпение ругванията и смешните ситуации, които нас прилагат създанията? Готови ли сме да жертваме живота си за тяхното спасение?

О мой Сладък Исусе, как различен съм от Теб! Моля, нека устата ми винаги говорят истината, така че да ранят сърцата на тези, които ме слушат, и да водят всички към Теб!

¹ Душата е намерена в покой в Сърцето на Исус, затова чувства какво се случва тук.

² Че и Христос беше злоупотребяван от войниците по време на съда с Кайафа е също споменато от Катрина Емерих, op. cit.

Жертва и Благодарност