Двадесет и четири часа от Страстите на Господ Исус Христос

Дваесет и четири часа от Горчивата Страст на Нашия Господ Иисус Христос от Луиза Пикарета, Малката Дъщеря на Божията Воля

† Двадесет и първи час
От 1 до 2 ч. след обяд †

Втори час на страданията на Исус на кръста

Подготовка преди всеки час

Второ слово:
“Днес ще си с Мене в рая.”

Мой Спасител, прибит на кръста! Когато моля заедно с Тебе, разпалващата сила на Твоята любов и страдание ме държат да гледам само към Тебе. Но моето срце се чупи, когато виждам как страдаш толкова много. Ти си изгорен от любовта и болката. Пламенът в сърцето Ти е така висок, че почти го превръща в пепел. Твоята въздържана любов е по-силна дори от смъртта. Искаш да ѝ намериш изход, поглеждаш към разбойника на дясната си страна и го спасяваш от ада. Милостта Ти се допира до сърцето му. Той е напълно преображен, Те признава за Бог и вика в искрено покаяние над живота си пълен със грехове:

“Господи, спомени ми се, когато дойдеш в царството Твоето!” И Ти не колебаеш да му отговориш:

“Истинно ти казвам, днес ще си с Мене в рая.”

Така постигаш първата победа на любовта Си. Но виждам и че любовта Ти побеждава не само срцето на разбойника, но и на безброй умиращи хора. Ох, поставяш кръвта си в разположение за тях, любовта си, заслугите си и използваш всички средства от Бога да им подвижнеш сърцата и ги спечелиш за Себе Си. Но дори в този момент любовта Ти е пресечена. Колко умиращи хора я отклоняват, не доверяваят на Теб и се отчаяват! Болката Ти при това е така голяма, че си облечен с болка още веднъж.

Искам, мой Исусе, да задоволя теза които се отчайват в милостта Твоя в момента на смъртта. Моята слатка Любов, всели увереност и доверие към Тебе във всички хора, особено тези които са в агония. По силата на обещанието което даде на разбойника, им дай светлина, сила и помощ за свещена смърт и полети от тази земя към небесата. Заключи всички души в Твоето най-свещено тяло, кръвта Ти и раните Ти. По заслугите на драгоценната си кръв, не позволявай нито една душа да се изгуби. Нека гласът на кръвта Ти дори сега да даде на всички души утешителното обещание: “Днес още ще си с Мене в рая.”

Трето слово:
“Мајко, ето сина Ти!” “Ето майката ти!”

Мой разпънат Спасител! Твоите страдания все повече и повече се увеличават. На кръста Ти си в истина Царят на болката. Сред всичките Си мъки никоя душа не избягва; даваш на всяка своята собствена живот. Любовта Ви, обаче, вижда себе си презирана от създанията. Поради това, че не може да намере изход, става още по-силна и Те кара да претрпи неизречен мъченичество. В този мък Тя се опитва да разбере какво друго е възможно да победи човека, и казва на Тебе:

"Виж, душо моя, колко те обичам. Aко не искаш да имаш състрадание към себе си, поне имай състрадание към любовта ми!"

Междувременно, тъй като няма повече какво да дадете на душите, обръщате погледа на майката Си. Твоето страдание я мъчи до смърт, разпъва и нея. Майка и Син се разумяват, и това е утешение за Тебе и удовлетворение, че можеш да дадеш своята вярна Майка на бедната човечество. В Йоан виждаш цялото човешко родове. Говори с глас толкова нежен, че всички человешки сръца могат да бъдат докоснати:

"Майко, ето твой син!" и на Йоан:

"Ето твоята майка!"

Твоят глас прониква в сърцето на майката, и обединен с гласа на Твоюта кръв продължава:

"Майко моя, на Тебе поверявам всичките Ми деца. Всяка любов, която чувстваш към Мене, почувствувай за тях. Обърни всички усилия и цялата си майчинска нежност към Моите деца; ще ги спасиш всички за Мене."

Твоята Майка приема предложението. Но сега страданието Ви е толкова интензивно, че отново потъвате в мълчание.

Искам, мой Иисусе, да задоволя всички оскърбления и богохулства, нанесени на Блажената Девица, и за неблагодарността на много хора, които не искат да признават благодетелствията, които ни е дал всеки от нас, като ни дарява Мария като майка.

Как можем да покажем благодарност към Тебе за такава благост? Връщай се при Тебе, мой Иисусе, и предлагай Кървта Ти, раните Ти и безкрайната любов на Твоето Сърце като жертва. О Най-света Девицо, какво е движението Ви да чуете гласа на добрия си Иисус, който ви оставя за майка на всички!

Благодаряваме Те, Блажена Девице. За да се благодаряваме както трябва, Ти предлагам благодарността на Твоя Син Сам. О Мария, бъдей ни Майка, грижи се за нас и не позволявай нито една малко оскърбление към Тебе. Пази ни винаги близо до Сърцето на Иисус. С Твоите свети ръце свържете всички така твърдо с Него, че никога повече да не можем да избягаме от Него. С собствените си дела искам да задоволя оскърбленията, нанесени на Твойя Иисус в Тебе, слатка Майко.

Иисусе, докато сте погружен във море от страдание, по-внимателно се грижите за спасението на душите. Но аз няма да оставам безразличен; като гълъб ще полетя към раните Ви, ги целувай, опитай да утихна болката им и погружай се в кръвта Ти, така че да можеш да вика с Тебе: „Души, души!” Искам да поддържа главата Ви, ранена от тръни и мъчена от болка, за да ти въздадеш почит и моля за милост, любов и прощение за всички.¹

Царувай в духа ми, о Иисусе! Изцели го от всички отклонения чрез силата на тръните, които проникват във главата Ти, и не позволявай никога да се изгубя.

Очите на моето най-високо благо, въпреки че са пълени с кръв, погледни ме, моята несчастна съдба, моя слабост, погледни върху бедното ми срце и предизвикай ме да изживя чудесните ефекти от святогледа ви.

Ушите на мой Иисусе, въпреки че са оглушени от оскърбленията и богохулствата на злите, о слушай ме! Слушай моите молитви и не пренебрегвай моята задоволственост. Чуй, о Иисусе, вика на моето срце. То ще се успокои, когато го напълниш с любовта си.

О лицето на най-красивия от синовете на човешките! Покажи ми себе си и позволявай да те видя, така че да отделя бедното ми срце от всичко и всички. Красотата ти ме омагьосва и постоянно ме привлича към Теб.

Сладки уста на мой Иисусе, говори с мен! Гласът ви резонансира непрекъснато в мене. Силата на Думата Ти унищожава всичко, което не е волята на Бога, която не е любов.

Иисусе, разпростри ръцете си да ме обгърнеш. Прости ръцете си да ме приемеш. Нека това обгръщане бъде толкова интимно, че никаква човешка сила не може да ме откъсне от Теб.

Свети рамене на мой Иисусе, винаги силен и непоколебим в страданието за любов към мен, дай ми сила, твърдост и храброст в страданието за любовта му. Иисусе, не позволявай ми да бъда неустойчив в любовта, а скорее да участвам във вечността ти.

Грудът на мой Иисусе, запален от пламене на любов, дай ми огъня си, не можеш повече да ги задържаш, и моето срце ги търси с желание, трябваше да премина през кръвта ти и раните ти. Това са пламените на любовта ти, които те болят най-много. Иисусе, моето най-голямо благо, дай ми участие в това също. Дава ли душа, толкова студена и бедна от любов като моята, състрадание?

Ръце на мой Иисусе, Ти който създаде небето и земята, сега вече не можеш да се движиш. Мой Иисусе, продължи твоето творение, предизвикай създаването на любовта. Създавай в цялото ми съществуване нов, божествен живот. Проговори думата за създаване над бедното ми срце и го преобрази напълно във твое.

Свети крака на мой Иисусе, никога не ме оставяй сам. Направи ме да ходя винаги с теб и никога да не стъпвам далеч от тебе. Иисусе, със любовта ми и моите актове за възстановяване искам да ти освежа всичките страдания при пронизаните крака.

Мой разпънат Спасител! Аз обожавам твоята драгоценна кръв, целувам една рана след друга и искам да потопя в тях цялата си любов, моето обожание, моите искрени актове за възстановяване. Нека кръвта ти бъде за всички души светлина във тъмнината, сила в страданието, мощ в слабостта, прощение при изкушението, защита в опасност, помощ в смъртта и крилата, които носят души от тази земя към небето.

Иисусе, идвам при Теб да построя жилището си в твоето срце. От дълбините на Твоето Сърце, моята сладка Любов, ще викам всичките до Теб, и ако някой иска да се приближи до Теб, за да те оскърбявам, ще му противостоя и не позволявам да ти раня. Напротив, ще го обгражда в твоето срце, ще говори с него за любовта си и превърна неговите оскърбления в любов.

Исусе, не ми позволявай никога да изляза от Твоето сърце. Храни ме със своите пламъци, дай ми живот от живота Ти, за да Те обича както си желаеш да бъда обожаван.

Четвърта дума:
„Боже мой, Боже мой, защо ме остави?“

Страдалниче Спасител! Докато аз, прилепена към Твоето сърце, съм заета да размишлявам върху страданията Ти, усещам, че конвулсивна треперещица обхваща човечеството Ти. Всички членове са в безредие, като едно иска да се отдели от другото. В агонията, предизвикана от ужасните конвулсии, викаш с висок глас:

“Боже мой, Боже мой, защо ме остави?“

При този възглас всички треперят, тъмнината се удебелява, Твоята Майка, измъчена от болката, побледнява и е близо до обморок. Моя живот, моето всичко, мой Исусе, какво виждам? Ох, Ти си близко до смъртта. Ох, да се отидат страданията, които така верно съпътстват Тебе! Дори след такива големи мъчения гледаш с неизмерима болка към душите, които още не са напълно вкоренени в Теб², също и към многото изгубени. Болишно чувствуваш разделянето от тези, които Те отричат. Ти, който трябва да удовлетвори божественото правосъдие, чувстваш страха от смъртта на всеки един, дори мъките, които те трябва да изтърпят в ада, и викаш с силен глас към всички:

"О не ме оставяйте! Ако искате повече страдания, добре, аз съм готов за тях, но не се отделявайте от човечеството ми. Защото това разделяне е за мен болката на всички боли, смъртта на всяка смърт. Смятах бих всичко останало за нищо, ако не трябваше да изтърпя вашата мъчителна отделност. О смилувайте се над кръвта ми, раните ми и смъртта ми. Непрекъснато пускам срцата ви да чуят повика: О не ме оставяйте!"

Моята любов, как страдам с Тебе! Боряш се със смъртта, главата Ти пада на гърдите Ти, Животът иска да те напусне.

Моята любов, и аз чувствам близо до смъртта и бих желала да викам с Тебе: “Души, души!” Не ще отида от този кръст, тези рани Ти, защото искам да моля за души при Теб. Ако поискаш, аз ще слеза в срцата на всички хора и ги обграждам с страданията Ти, така че не могат да избягат от Тебе. Ако беше възможно, бих се поставила пред вратата на ада, за да принудя душите, които са предназначени за него, да се върнат назад и да ги отведа към Твоето сърце.

Мой Иисусе, Ти си тих и аз оплаквам Твоето близо до смърт. О, какъв съжаление чувствам за Тебе! Притискам сърцето Ти към моето и му показвам цялата нежност, от която съм способен. За да Ти дадам утеха, равна на страданията Твои, бих искал да имам божествена нежност и да Ти покажа всичкия си симпатии с нея; бих искал да превърнам сърцето си в поток от блаженство, за да го изля в сърцето Ти и да омекча горчивината, която чувстваш пред загиването на толкова души. Вика Твой звучи твърде болно, чеба Отецът Те е напуснал, но още по-болно за Тебе е падането на душите, които се отдалечават от Тебе. Той е този, който извиква така горко оплакване от сърцето Ти. О Иисусе! Увеличи благодатта в всички, да не бъде изгубена нито една дума. Нека моето задоволство служи на ползата на тези, които биха паднали в пропаст, така че те да не бъдат отхвърлени.

Моля Те и Ти, мой Иисусе, поради Твоята крайна изоставеност, да помагаш душите, които Те обичат, от които се чини, че си отдалечаваш, за да ги имаш като спътници на Твоето изоставяне. Нека страданията на тези души бъдат гласове, които призовават думите близо до Тебе и така те подигат в болката Ти.

Размисли и практики

от св. о. Аннибале ди Франция

Иисус прощава добрия разбойник, и с такава любов, че го отнася веднага в рай със себе си. А ние—молиме ли винаги за думите на толкова умиращи, които имат нужда от молитвата, така че ада да бъде затворен пред тях, а вратите на рая да бъдат отворени?

Болките на Иисус на кръста се увеличават, но забравяйки себе си, Той винаги моли за нас. Нищо не оставя за Себе Си и всичко дава на нас, дори Най-светата Своята Майка, предлагайки Я като най-скъпото подарък от сърцето Му. А ние—даваме ли всичко на Иисус?

В всичко, което правим—молитви, действия и други неща—имем ли винаги намерението да впием Нова любов във себе си³, така че да върнем всичко на Него? Трябва да я впием, за да можем да я дадем, така че всичко, което правим, да носи печатът на делата на Иисус.

Когато Господ ни дава жар, светлина и любов, използваме ли ги за доброто на другите? Опитваме ли се да обградим душите в тази светлина и този жар, така че да подвижем сърцето на Иисус да ги преобразува; или самоволно пазим благодатите Му само за себе си?

О мой Иисусе, нека всяка малка искра любов, която чувствам в сърцето ми, стане огън, който да изгори всичките срца на създанията и ги обгради в Твоето Сърце.

Как ползваме Великия Дар на Неговата Мама, Която Той ни даде? Правим ли Любовта на Иисус, Тенденците на Иисус и всичко, което Иисус направи своето, за да удовлетвори неговата Мама? Може ли да кажем, че нашият Божий Майка намира в нас удоволствието, което намери във Иисус? Винаги ли сме близо до Нея като верни деца; послушваме ли Я и подражаваме ли на нейните Добродетели? Опитваме ли се по всеки начин да не избягаме от Материнския ѝ Поглед, за да ни пази винаги прилепени към Иисус? В всичко, което правим, винаги ли повикваме Погледите на Небесното Майка да ни води, така че да можем да действаме по свят начин, като истински деца Йейни, под нейния Състрадателен Поглед?

A за да й дадем същото удоволствие, което Синът ѝ й дал, моля Иисус за цялата Любов, която има към

Неговата Най-светия Майка, Славата, която непрекъснато и даваше, Неговото Тендърност и всичките му финесове на любов. Направим всичко това своето и казваме на Небесното Мама: „Иисус е в нас; и за да Ви удовлетворим, така че да намерите във нас всичко, което намерихте в Иисус, ви даваме всичко. Освен това, Красиво Мамо, искаме също да дадем на Иисус всичките Удоволствия, които намери в Теб. Затоа искаме да влезем във Вашето Сърце и да вземем цялата Ви Любов, всичките Ви Удоволствия, всичките Ви Тендърности и Матерински Грижи, и да ги дадем всички на Иисус. Нашата Майко, нека Вашите Матерински Ръце бъдат слатки вериги, които ни държат свързани с Теб и с Иисус.“

Иисус не се щади по никакъв начин. Любяйки ни със Върховна Любов, Той би искал да спаси всичките ни и, ако беше възможно, да измъкне всички души от ада, дори на цена на страданието от всичките им болки. Освен това, вижда, че чрез непрекъснати стремежи душите се опитват да се освободят от неговите ръце и, неможейки да потушат своята болка, Той възкликва: „Боже мой, Боже мой, защо ме остави?“ А ние—мога ли да кажем, че нашата любов към душите е подобна на тази на Иисус? Нашите молитви, нашите страдания и всичките ни най-малки действия са обединени с действията и молбите на Иисус, за да измъкнем души от ада? Как се състрадаваме към Иисус в Неговото Огромно Страдание? Ако нашят живот можеше да бъде изгорен в непрекъснат холокауст, това не би било достатъчно, за да се състрадаваме на това Страдание. Всяко малко действие, страдание и мисъл, които правим обединени с Иисус, могат да бъдат използвани, за да грабнем душите, така че те не паднат в ада. Обединени с Иисус, ще имаме Неговата собствена Сила в ръцете си. Но ако не направим нашите действия обединени с Иисус, те няма да служат за предотвратяване на душата от отиването в ада.

Моята Любов и всичко мое, държи ме твърдо към Твоето Сърце, така че веднага да почувствам колко грешникът Те оскъдва при откъсването си от Теб, и следователно да можа да изпълня своя долг незабавно. О мой Иисусе, нека Твоята Любов свърже моето сърце, така че, изгорено от Твоя Огонь, да почувствам Любовта, която Ти сам имаше към душите. Когато страдам от скръб, болки и горчини, тогава пролей върху мен своята Праведност, о Иисусе, и

вземи удовлетворението, което искаш. Но нека грешникот бъде спасен, о Иисусе; нека моите страдания бъдат връзката, която свързва Теб и грешника, и нека душата ми получи утешението да види Твоята Праведност удовлетворена.

¹ Като Исус, Божият слуга също иска да спаси всички души чрез изкупление с Исус за всичко.

² Като членове на неговото мистично тяло.

³ Чрез всяка работа, която изпълняваме в състояние на благодат и из любов към Бога, получаваме увеличение на любовта, благодатта, заслугата и славата.

Жертва и Благодарение