Двадесет и четири часа от Страстите на Господ Исус Христос

Дваесет и четири часа от Горчивата Страст на Нашия Господ Иисус Христос от Луиза Пикарета, Малката Дъщеря на Божията Воля

† Четвърти час
От 6 до 7 Ч †

Исус е отведен пред Каяфа пак и после при Пилат

Подготовка преди всеки час

Мой болен Исусе! Сега си извън затвора, но толкова уморен, че ти се замачваш при всяко стъпване. О, позволи ми да дойда до Твоята страна и да Те поддържам, когато ще паднеш.

Виждам, че войниците са Ти отново представили Каяфа. Макар и обезобразен, ти се появяваш сред тях като слънце, излъчващо светлина на всички страни. Каяфа се радва да Те види толкова зле бит, а лъчите Твоята светлина го ослепява още повече. В гняв си му пита повторно:

“Ти ли в истина си Син Божий?”

Ти, моя любов, отговаряш с най-висока величественост, но със своето обичайно меко и дотукващо тонове, което може да завоюва всички сръца:

“Да, ти казваш, аз в истина съм Син Божий.”

Макар и силата на това изказване да прави силно впечатление върху тези недостойни съдии, всяко добро чувство е задушено. Без да искат да знаят повече, викат единодушно:

“Той заслужава смъртта, той заслужава смъртта!”

Каяфа потвърждава присъдата за смърт и Те изпраща при Пилат. А Ти, мой осъден Исусе, приемаш тази присъда със любовно подчинение. По този начин откупяваш всички грехове, съвершени с умисъл и злоба; откупяваш за тези, които вместо да се скръбят за злото, все още се радват и торжествуват в гряхата. Това ги води към слепотата и задушава цяла светлина и благодат в тях. Моят живот, Твоето удовлетворение и молитвите Ти намираат отзвук в моето сърце. Аз също откупявам и моля заедно с Тебе.

Моята слатка любов! Сега виждам как разпуснатите войници, осъдили Ти на смъртта, пак Те хващат, поставят нови върви и вериги върху Теб и Те връзват толкова твърдо, че почти не можеш да се движиш. Тяхнат и влачат Те от двореца на Каяфа.

Тълпи хора са чакали за Тебе, но никой да Ти защити. Ти, моето божествено слънце, минаваш сред тях, за да ги обгърне всички със своята светлина.

С първите стъпки, които правиш, показваш намерението да включиш всичките човешки стъпки в своите собствени, молейки и откупвайки за тези, които правят стъпките с лоши намерения: някои за отмъщение, други за убийство; теза за предателство, тези за кражба или извършване на други безчинства. О как всичките тия престъпления раняват Твоето сърце! За да предотврати толкова зло, Ти моли и откупяваш и се предлагаш напълно към Отца.

Като Те следвам, виждам как Ти, моето слънце, срещаш друго слънце на първата стъпка от стремето в двореца на Каяфа: Мария, нашата благодатна Майка. Очите Ви се сблъскват, ранявайки една друга. Защото въпреки че е утеха за Тебе да се виждате, срцата Ви са пронизани от болка. Каква болка за Тебе да видиш добрата си майка бледа и в най-дълбока скръб! Каква болка за Твоята Майка да те види, Божественото слънце, затъмнено от толкова оскърбления и сълзи и намочено с кръв! Но дълго не можете да се радвате на утехата да си разменяте погледи, защото не можете да обмените думи една с друга в преобладаващия болка, но срцата Ви споделят всичко и се сливат заедно. Воините Те избутват напред, о мой Исусе. Бъдеки и влачен повече отколкото ходен, стигаш пред римския съд.

Мой Исусе, следвам Те с твоята скърбяща майка, с която се обединявам напълно в Тебе. Но дай ми поглед на любов и благослови ме.

Размисли и практики

от св. о. Аннибале Ди Франция

Исус излиза на светлината на деня и е доведен пред Каяфа. С твърдост потвърждава, че е Синът Божий.

A когато ние излезнаме, да се позволявам ли да бъдем ръководени от Исус? Да бъде ли нашето спокойствие пример за другите и стъпките ни като магнити, които призовават души около Исуса? Цялото Живот на Исус е непрекъснат вик за души. Ако се съобразяваме с Неговата Воля—тоест ако нашите крака призовават души докато ходят, ако биенето на срцето ни, отзвучаващо Божествените Биения, хармонизира с тях и моли за души, и така напред със всичко останало—тогава, като действаме по този начин, ще формираме самата Човешката Природа на Исус в себе си. Зато всяко допълнително призиване за души, което правим, е още една бележка, която получаваме от нашя Исус. Да бъде ли животът ни винаги един и същ или да се променя към по-лошо в зависимост от срещите, които имаме?

Мой Исусе, Светост без равни, води ме, и нека също външния ми вид проявява цялата Твоя Божествена жизнь.

Жертва и Благодарение