събота, 24 февруари 2024 г.

Бъди внимателен към лъжливите учения, които се разпространяват по света

Съобщение от ангел и Господ наш Исус Христос до Валентина Папагна в Сидни, Австралия на 16 февруари 2024 г.

Рано сутринта, докато молях Ангелуса, ангелът се появи и рече: „Дойди с мен.“

Внезапно, аз и ангелът се намирахме в прекрасна градина, цяло зелена и така свежа, че можеше да вземеш чистата свежест. Тя беше толкова красива с много видове храсти и папоротници.

Когато стигнахме, виждах Господ наш Исус, който разговаряше с група Светии. Забелязах, че не беше доволен, защото имаше много тъжен израз на лицето си. Той напусна мястото и се усамотил сред някои зеленчуци. Седнал на стол със главата леко наклонена надолу и дланите на ръцете му обърнати навън в молитва. Той искаше да бъде сам.

Ангелът рече: „Трябва да отидеш там и да го утешиш. Виж как е тъжен за света, който Го отхвърля и е толкова грешен.“

В този момент аз се приближих до Господ наш. Не исках да възпрепятствам докато моли и почива.

Наведох пред Ного и рекох: „Слава на Тебе, мой Господи Исусе.“

Когато казах това, малко разтревожих Господа от дълбоките му мисли.

Питах: „Господе, защо си толкова тъжен?“

Не отвери.

Тогава рекох на Ного: „Има голяма група деца и майки, които чакат благословението Ти.“

Гледнал ме като аз Го изплаших и рече: „О да, да, ще го направя за теб.“

Виждах големите групи, които чакаха отстрани. Почувствах, че тази група все още живее на земята.

След като Господ ги благослови, стана малко по-весел.

Двамата гледахме децата когато Той рече: „Виж тези деца, кога ще бъдат възрастни и големи, някои ще са добри, а други не.“

„Валентина, Мое дитя, жадувам. Дай ми чаша вода.“

Ангелът ме насочи към малка пещера, където имало изворна вода. Напълних чаша с тази кристално чиста вода и я дадох на Господа.

Господ взе чашата с вода и отиде в друга част от градината за да седне. Той все още беше много тъжен.

Тогава ангелът започна да ми разказва: „Има монахиня, която кръжи по местата и казва на хората как е важна тя, казвайки им че е изпратена от Ватикана. Мисли, че е много важна, разпространявайки различни учения.“

Докато аз и ангелът говорихме за тази монахиня, внезапно тя се появи пред нас. Косушата ѝ беше сива и прибрана назад, и забелязах че не носи манастирско облекло. Тя беше много весела като държаше в ръцете си голям метален кош с ягоди.

Ангелът и аз стояхме настрани, наблюдавайки какво ще направи тази калугерка. С гръб към другар, Господ наш седяше възвишен и гледещ в една посока, докато калугерката седяше по-ниско от Господа ни малко разстояние от Него, гледайки в противоположна посока.

С толкова гордост, калугерката рече на Господ наш: „Гледай какво добро плодоношение съм произвела!“

От моето наблюдение виждах че повечето от плодовете са гнили. Рекох на ангела: „За мен те изглеждат гнили и безполезни.“

Калугерката продължи с ръка да търси сред гнилните плодове, за да намере една ягода, която не беше толкова лоша, за да я даде на Господ наш. Намери една, я взе и се обърна, опитвайки се да положи плода във водата в чашката на Господ наш. Господ ни не се движи — Той не призна галантерията ѝ и игнорираше дарението. Не предложи своята чаша на нея, а тя също така не можеше да я достигне.

Разбрала че не може да достигне до чашката на Господ наш, калугерката сложи гнилния плод в устата си и го изядва.

Тя беше пълена с тщеславие — гордо и крепко държайки се за своите гнили плодове. Тя непрекъснато повтаряше, че е от Ватикана.

Усмихвайки се и продължавайки да се хвали, тя рече: „Аз съм направила добро да дойда тук от Ватикана. Аз съм голяма там и много важна.“

Ангелът каза: „Господ наш иска да разкрие всичко това пред теб, за да видиш какво е вярно, а какво — лъжа.“

Източник: ➥ valentina-sydneyseer.com.au